История на форума

Le Cirque des Rêves е мястото, където всяка ваша детска мечта се сбъдва. Мястото, къде магиите оживяват, животните говорят, а растенията ти предсказват бъдещето. Тук може да откриете себе си, безвъзвратно да се загубите или ... просто да се промените. Но никой посетил Le Cirque des Rêves не остава същият. „Мамо, какво е Le Cirque des Rêves?”„Не знам, скъпи. Къде видя това име?” „На този постер. Истината е, че не е нужно да разбирате името... за да го разберете истински. Разбирате ли? И това не е някакъв страшен замък на граф Дракула. Дори не се намираме в Румъния. Е, може и там да идем някой ден, но едва ли ще останем за дълго там. Както е навсякъде. Защото това... Това е... Пътуващият цирк Le Cirque des Rêves Никой не знаем кога се е зародила идеята за него или кой наистина стои зад цирка, но със сигурност знаем, че една сутрин той просто се появил в покрайнините на Виена. Без предизвестия и шумни реклами. Но това не било просто цирк, то било Циркът. Съдържал най-опитните и уникални артисти в света, представял прекрасни спектакли, а шатрите нямали брой. Там можело да срещнеш красива ясновидка с едно зелено и едно синьо око, гълтач на мечове, който освен това балансирал на въже, жена, бълваща огън и живи статуи, в които ако си достатъчно търпелив, ще забележиш бавната, но сигурна промяна. Можело да срещнеш близнаци, които карат змии и гущери да танцуват индийски танци или пък слон, който да се изправи на хобота си. Красиви акробати, висящи на тънки въжете от висок таван, красиви танцьорки, извиващи тела на столове във въздуха, Жена-Каучук, Ледени градини, в които дори розите са от лед, но... растат и ти виждаш това. Или пък Небесният лабиринт, изпълнен с пухкави облаци, върху които скачаш и не те е страх, че ще паднеш долу и ще умреш. Защото всъщност не виждаш какво има долу. Или Езерото на скръбта – купуваш си камъче и влизаш в огромна и красива пещера. На дъното има езеро. Езеро като езеро, ала веднъж пуснеш ли камъчето си вътре се чувстваш облекчен, спасен и щастлив. Или пък можеш да си купиш вкусни карамелизирани ябълки, шоколаадови пуканки, шоколадова бира и всякакви вкусотии. Или да хапнеш, каквото пожелаеш в малкия, но изискан ресторант. Но всеки цирк си има тайни. И интриги. Такива има и нашият. Артистите, които виждаш, не са просто хора. Или поне не всички. Те имат дарби, с които те смайват, а ти дори не разбираш. Те сами плетат мрежи и схеми, интриги, лъжи... Те обичат, скърбят, плачат, състезават се. И изливат всичко това на сцената, под светлините, а ти дори не разбираш. Успяват да те излъжат. Отново. Циркът се управлява от двама млади Илюзионисти. Ще ги наричаме Той и Тя. Те са влюбени един в друг и в самите себе си. Ала влюбени ли са наистина? Защото дали Тя не спи с гълтача на мечове? Той ли прелъсти една красива посетителка? И защо ясновидката така го преследва и гледа с жални очи? А Тя как гледа Него? А Той Нея? Тя е красива и страстна. Тя е могъща и силна и има тежка десница. Мъж, смел и хитър, облечен в женски премени. Това е Тя. Илюзионистката контролира всичко физическо в Цирка. Тя измагьосва красивите лабиринти и въртележки, те крадат енергията й, но тя се забавлява и радва на своите посетители. За да контролираш Физическото, трябва да си умен и силен. Тя се влече от механика и физика, от всичко плътско. Ала за да контролираш Сетивата, трябва да притежаваш сърце. Това има Той, което Тя няма. Ала и Той е позабравил , че има такова. Той контролира всичко, което не може да бъде докоснато в цирка. Той е създал Езерото на скръбта, стаите на Любовта. Той дава сила на своите артисти и ги насърчава и сякаш той придава онзи невероятен вкус на шоколадовите пуканки. Той е навсякъде, вижда нашето минало и отчасти бъдеще, вижда ни каквито сме наистина. Той завладява сърцата ни с произведенията си. Тя завладява телата ни. Те завладяват умовете ни. И Те спорят по между си. Техният ринг е циркът. /Пояснявам, че тази история е взета от книгата Нощният Цирк на Ерин Моргънстърн и е малко преработена/